„ПРОСНУЛАСЬ ВО МНЕ ЭТА ГРУСТЬ...”
Виктория Алексеевна Андреева (1942-2002 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪБУДИ СЕ В МЕН ТАЗ ПЕЧАЛ
събуди се в мен таз печал
далечната леката нежната
май пътят духа ми избрал
не води към нови надежди
от сън съм застигната аз
покорно се ниже
покрита от весел талаз
прозрачно-подвижен
съня щом наяве развиеш
и зад гърба е поток
и няма къде да се скриеш
преследва ме някой сега
и само сърцето ми чука
къде да се скриеш тука
от болната чужда тъга
отново съм нейде встрани
животът за нещо шуми
желая в съня да се справя
живота си как да забравя
Ударения
СЪБУДИ СЕ В МЕН ТАЗ ПЕЧАЛ
събу́ди се в ме́н таз печа́л
дале́чната ле́ката не́жната
май пъ́тят духа́ ми избра́л
не во́ди към но́ви наде́жди
от съ́н съм засти́гната а́з
поко́рно се ни́же
покри́та от ве́сел тала́з
прозра́чно-подви́жен
съня́ штом ная́ве разви́еш
и зад гърба́ е пото́к
и ня́ма къде́ да се скри́еш
пресле́два ме ня́кой сега́
и са́мо сърце́то ми чу́ка
къде́ да се скри́еш ту́ка
от бо́лната чу́жда тъга́
отно́во съм не́йде встрани́
живо́тът за не́що шуми́
жела́я в съня́ да се спра́вя
живо́та си ка́к да забра́вя
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктория Андреева
ПРОСНУЛАСЬ ВО МНЕ ЭТА ГРУСТЬ...
проснулась во мне эта грусть
далекая легкая нежная
как будто узнала что путь
не тот что ведет к надеждам
как будто застигнута сном
безвольно покорным
накрыта веселой волной
прозрачно-проворной
во сне так когда не спится
и за спиной поток
и никуда не скрыться
гонится кто-то за мной
и только сердце стучится
не скрыться, не скрыться
больной нездешней тоской
опять я стою в стороне
а жизнь мне о чем-то шумит
и хочется сон превозмочь
и хочется жизнь позабыть
---------------
Руската поетеса, писателка, литературовед и преводач Виктория Андреева (Виктория Алексеевна Андреева/ Ровнер) е родена на 21 януари 1942 г. в гр. Омск. Пише стихове от началото на 60-те години, включва се в неофициалния литературен живот на страната. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет (1965 г.). През 1974 г. емигрира в САЩ. Защитава магистратура в катедрата по сравнителна литература при Колумбийския университет в Ню Йорк. Преподава руска литература и изкуства в New School for Social Research в Ню Йорк. Превежда поезия от английски и немски на руски език. Съосновател е на изд. „Гнозис пресс”, на сп. „Гнозис” и сп. „И то и сё”, съсъставител е на двутомната „Антология Гнозиса современной русской и американской литературы и искусства”. Публикува поезия и литературна критика в емигрантски издания като „Новое русское слово”, а след 1989 г. и в много руски периодични издания. През 1994 г. се връща в Русия. Участва в подготовката на „Энциклопедии символов, знаков и эмблем” и „Антология современной русской поэзии” (на компакт дискове). Автор е на стихосбирките „Сон тверди” (1987 г.), „Сон тверди” (разширен вариант, 2002 г.), „Весеннее стяженье сил” (посмъртно издание, 2012 г.), на романа „Телефонный роман” (1997 г.) и пиесата „П. Я. Чаадаев” (1989 г.). Умира на 11 февруари 2002 г. в Москва.